Остър дефицит на подготвени кадри по света и у нас

Posted in Общи on 31.05.2011 by Janusha

Инженери, мениджъри и занаятчии са най-търсени в момента на българския пазар на труда. Това сочат резултати от мащабно изследване на ManpowerGroup, обхванало 40 000 работодатели от 39 държави през първото тримесечие на 2011 г. Темата на изследването е да определи има ли недостиг на таланти и как това влияе на световния пазар на труда.

Резултатите за страната ни показват, че 42% от работодателите в България се затрудняват да намерят достатъчно подготвени кадри за позиции от ключово значение във фирмата си.

От началото на 2011 г. у нас най-търсени са инженери, мениджъри/директори, занаятчийски професии, секретарки, лични и административни асистенти, помощен персонал за офис дейности, техници, шофьори, IT специалисти, търговски представители, счетоводители и финансисти, машинисти/машинни оператори.

В световен мащаб един на всеки трима работодатели признава, че среща затруднения да попълни важни свободни позиции. В процентно отношение този дефицит е най-голям в Япония – 80%, Индия – 67%, Бразилия – 57%, Австралия – 54%, Тайван – 54%, Румъния – 53%, САЩ – 52%, Аржентина – 51%, Турция – 48%, Швейцария – 46%, Нова Зеландия – 44%, Сингапур – 44%, България – 42%, Хонг-Конг -42% и Мексико – 42%.

Най-малък недостиг на таланти декларират Полша – 4%, Ирландия –5%, Норвегия – 9% и Испания – 11%.

Като основни причини за откриването на добре подготвени кадри работодателите посочват:

– липса на подходящи кандидати, респективно недостиг на таланти – 55%.

– липса на опит – 44%.

– липса на „твърди“ или технически умения – 32%.

– условието от страна на кандидатите за по-високо заплащане -20%.

Фактът, че компаниите цитират липсата на умения или опит като причина за надостига на таланти трябва да е предупредителен сигнал за организациите, образованието, правителството и всички нас, коментира Надя Василева, управляващ директор на Manpower България.

За да се справят някак със ситуацията българските работодатели в момента прибягват до компромисни решения като назначават служители, които нямат пълния капацитет от умения за дадена позиция, но имат потенциал за развитие (59%); осигуряват допълнителни обучения на настоящите си служители, за да попълнят свободните позиции (29%) или променят стратегиите си за реклама и подбор на персонал (26%).

Публикацията е от списание Мениджър на 31.май.2011г.

Реклами

Едно еспресо…от мен…

Posted in 18+ on 06.03.2009 by Janusha

едно еспресо, Lavazza
Истинско еспресо, как да го познаем, как да си направим хубаво еспресо191293

Има голяма разлика между истинското италианско еспресо и това, което ни представят за такова. Италия страна на кафето, там се пием много кафе, от площада Сан Марко с гълъбите до малките улучки на Венеция, през Рим до Сицилия.. Еспресото е измислено в Италия. Има три марки кафе, които могат да се намерят във всички магазини – Lavazza, Illy и Segafredo Zanetti. Аз самата предпочитам Segafredo, въпрос на вкус.

Ако се върнем в София, в нашите кафенета, всички знаем Lavazza е наложена марка, малките сини чашки са предпочитани, те дори са еблематични за социално положение. Lavazza залага на културата на пиене на кафе, развива и поддържа мрежа от обучителни центрове, в които учи бармани, дистрибутори, журналисти, готвачи
как се прави истинско хубаво еспресо:

* то е горещо
– температурата вътре в чашата трябва да е 75-80 градуса по Целзий
* то е късо
– обемът на напитката трябва да е 25-35 мм. При по-дълго кафе се получава свръхекстракция и вкусът става по-горчив.
* то има хубава и плътна пяна
– пяната трябва да е хомогенна, гладка, плътна, с обем около 10% от напитката (т.е. около 3 мм) с цвят на лешник. Хубавата пяна задържа добавената захар отгоре и я разтваря бавно, възстановява се след разбъркване с лъжичка и покрива кафето, като запазва аромата му.
* то се сервира в хубава чаша
– не върви да сипете еспресо в стъклена чаша, а още по-малко в пластмасова. За да е хубаво кафето, чашата също трябва да е качествена – порцеланова, с конусовидна форма, и да не е студена (около 35-40 градуса е добре).
* то може да се пие често
– еспресото съдържа най-малко кофеин спрямо всички останали начини за приготвяне на кафе. Затова спокойно можете да пиете по 6-7 чаши на ден.
* то се пие бързо
– еспресото е най-хубаво до 2 минути след като е приготвено. Ако остане по-дълго, кафето става тъмно, горчиво, кисело.
Марчело Арканджели – директор на трейнинг центровете на Lavazza.

191297 

Хубавото еспресо е в основата и на хубавото
капучино.
Но и в приготвянето на капучиното има тънкости, които не всички кафеджии знаят или спазват. Основният проблем е млякото – то трябва да се разбие с въздушната струя от машината така, че пяната да се получи гладка и гъста – като сметана.
“Плътна, хубава, лъскава, секси пяна”, както я описа Тони Ботърил – международен трейнинг мениджър на Lavazza.

Lavazza постоянно разширява асортимента си с нови рецепти за приготвяне на кафе –
кафени коктейли,
espesso (твърдото кафе, което не се пие, а се яде при това дори с “габровска лъжица” – лъжица с дупка), Passion-me (кафе и сок от passion fruit).

Продукт на Lavazza е “тандем“.
В специална чаша разделена на две се сипва еспресо в едната част и Spuma – специална кафеена твърда пяна с различни вкусове.

212152


В началото на 50-те години на XX век започва окончателно да се налага еспресото. Ако преди кафето се заливаше с гореща вода и се сваряваше, то еспресомашината нагрява врящата вода до пара, която след това се прекарва през кафето и така се получава еспресо.
С въвеждането на еспресото се променя и обичайната дотогава терминология – еспресото се приготвя късо или дълго според това колко вода се използва, а най-употребяваните днес видове са черно, кафяво (голямо и малко, късо или дълго) и меланж. Към тях винаги се сервира чаша вода, върху която лежи кафеената лъжичка (така е във Виена:).

226513

254910

254923

0a3501763c4d21b07fac6b3a7f83a7d4

Да изпием по кафе във Венеция…

Posted in 18+ on 06.03.2009 by Janusha

f_6s66aokm_44b50e41

Най-скъпото кафе, което съм пила, на най-романтичното място, е там, във Венеция, на площада с много гълъби, пред двореца на дожите, пред моста на Въздишките. Колкото и много да е чел човек за Венеция, колкото и филми да е гледал и колкото и да е слушал когато види Венеция е разбира, че трябвало да го направи, за да разбере какво е красота създадена от човека

Казанова обичал “Флориан” повече от жените. Байрон, Гьоте и Пруст са опитвали кафето на най-стария салон в Европа

На 286 лета е най-старото кафене в Европа. Носи името на първия си собственик, живял през XVIII век.
Намира се в сърцето на Венеция, пред Базиликата с мощите на един от четиримата евангелисти – св. Марко.
В продължение на столетия, то е като светофар на кръстопът за много майстори на перото. През салоните му са минали Казанова, лорд Байрон, Гьоте, Русо, Пруст. И до един са описали страстта си към този непонятен свят. Днес “Флориан” е част от легендата, мост между света на живите и мъртвите поети, останали в плен на любовта си към Венеция.

Във “Флориан” не продават кафе, а история. Всичко – от мебелите до фасадата, е антика
Още говорят във Венеция, че първото, което се приискало на Казанова, след като избягал от затвора, било не отзивчива жена, а чаша силно кафе. Нито копоите, пратени по петите му, нито гондолата, която го очаквала на Канале гранде, били в състояние да го откажат от намисленото. Така започва една от многото версии на легендата, събрала куп известни имена в историята на най-старото кафене в Европа. Смята се, че именно във “Флориан” на пиаца “Сан Марко”, в опасна близост до палата на дука най-дръзкият любовник на всички времена
изпил онова последно кафе
с което преглътнал горчивата истина, че напуска родната Венеция.
Джакомо Казанова е един от първите и безспорно най-скандалният клиент на “Флориан”. В средата на XVIII век кафенето било едно от малкото места, където ненаситен сладострастник като него можел да срещне дами от класа. Той не бил красив, нито богат, но жънел успех там, където много други се проваляли. Арогантното му поведение и безконечните любовни авантюри станали причина да си навлече гнева на Светата инквизиция. По време на една разходка Казанова се влюбил в привлекателна жена, която криела лицето си зад маска. Оказала се послушница от съседния остров Мурано, дошла да предаде тайно поръчение на френския посланик. Казанова не само я прелъстил, а й организирал оргия с въпросния дипломат, един абат и още една монахиня. Когато скандалът станал обществено достояние, църквата го осъдила на тъмница. Цели 15 месеца прекарал той зад решетките до момента, в който успял да избяга с помощта на надзирателя си. Ръкописите, в които подробно описвал креватните си подвизи, били обявени за нечисти и прокълнати. Шокиращо било не толкова написаното, колкото, че се случило наистина. Историята на Казанова все пак стига до нас под формата на биография, която той пише по-късно от замъка на граф Валдщайн. Умира, без да я довърши. Остават неописани 27 години от живота му – последните. Пътищата на всички поети, минали през Венеция, водят при “Флориан”. Техните думи отекват във времето и
са най-добрата му реклама.

13326468952
Докато обитава града и пише първите две песни на “Дон Жуан”, Байрон възкликва: “Обичал съм я от дете!” А скандалната Жорж Санд, известна с вкуса си към пурите, панталоните и талантливите мъже, пише: “Приятелю, вие и идея си нямате какво нещо е Венеция.” Нейният романс с Алфред дьо Мюсе в града на гондолите й донесъл рядък трофей. След края на връзката романтикът й посветил своята “Изповед на един син на века”. Да го погребат в потъващия град, пожелал руският композитор Стравински. Докато подготвял премиерата на операта “Похожденията на безпътния” (1951), той бил обичаен гост в кафенето, което дели арка със стария театър La Fenice. Днес тленните му останки лежат в православната част на гробището “Сан Микеле” до тези на приятеля му Дягилев.
Днешните стопани на “Флориан” са наясно
че продават не марка кафе, а история, в която всяка прилика на събития и лица не е случайна. Затова оставят фасадата непокътната – опушена, на места без цвят и мазилка, но автентична като къщите от двете страни на Канале гранде. Много наводнения и войни е видяло кафенето, откакто първият му собственик Флориан Франческони патриотично го нарекъл “Триумфираща Венеция”. По време на австрийската окупация послужило за военен картел. А след появата на италианския печат било сред първите разпространители на Gazzetta Veneta. Още внукът,
наследил бизнеса в две помещения, ги удвоил
Днес те са низ от елегантни салони със собствени имена: “Салон Ориент”, “Зала на Свободата”, “Китайската стая”. “Салонът на знаменитите” е посветен на личности като Марко Поло и Тициан, а “Сенаторската зала” на “Флориан” се смята за рождена на Биеналето на Венеция. От 1894 г. насам Международната арт експозиция се чества всеки две години и спира само по време на двете световни войни. Нескромна е листата с цени на заведението, прочуто в цял свят. Започва с еспресо от 6 евро. Ако се пие на терасата, се плаща и за оркестър. Чаша шампанско струва 25 евро, а скромна закуска с кроасан или парче торта – 29.image4kafe8

Омаен аромат!!!!!!!!!

Posted in Лични. on 16.02.2009 by Janusha

                                         

 

 

     

 

 

 

 

Парфюми и за кучета-

 

 Valentine heart lock Valentine heart lock Valentine heart lock Valentine heart lock 

 

Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерска клинописна глинена плочка датирана към 5000-на година преди новата ера. Но за истински първооткриватели, широко ползващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху тялото и душата се считат египтяните. Има многобройни документи, които свидетелстват за използването на етерични масла в Египет. Като се почне от прилагането им за лечение и за омилостивяване на боговете и се свърши с мумифицирането, в което основна роля има маслото от кедър.
Широко разпространено е използването на аромати в Гърция, Рим, Китай и много други древни народи. Без аромати са били немислими нито сватбите нито погребенията. Всички религиозни служби се извършвали на фона на различни благоухания. Повечето лекарствени субстанции ползвани от древните лечители са съдържали етерични масла. За облекчаване на раждането са влагали карамфилово масло, за здраво тяло – лимон, сандал, хвойна, за здрав дух – тамян, мира и т.н. В древен Вавилон ароматни масла са добавяли дори в строителните материали, от които са строили храмове. Ползвали са лимоново, кедрово и масло от мира, като така са обезпечавали дезинфекцията на вътрешността на храма.
Благовонията били символ на богатство и скъп подарък. Например тамянът се ценял колкото златото. Той се ползвал широко в религиозните служби. Тамянът е растителна смола. Извличането на аромат от него ставало чрез изгаряне върху жар. От тая процедура се е родило името на парфюмерията “per fumum” – от латински “чрез дим”.
Ценни сведения за лечебните свойства на етеричните масла са достигнали до нас от знаменити учени от древността като Гален, Плутарх, Анакреон, Диоскорид. Трудовете им станали основа на европейската медицина и фармакология и съдържат множество описания на етерични масла с техните лечебни свойства. Например Диоскорид написва през първи век книгата “Същност на медицината” в пет тома и не случайно първият том се нарича “Благовония, растителни масла, мазила, растения”.
С падането на Римската империя използването на етерични масла в Европа се прекратило за столетия.
В Индия, Китай, Япония и арабските държави ползването на ароматните масла се развивало по собствен път. Именно арабите научили отново европейците на изкуството на екстракция на етерични масла. По време на кръстоносните походи това изкуство, заедно със знанията за етеричните масла отново проникнали в Европа.
В ХVІ век в Германия физиологът от Страсбург – Браунцвайг публикува “Книга за истинското изкуство на дестилацията”, в която описва 25 различни етерични масла. От ХV до началото на XVІІІ век са получени около 120 вида етерични масла, които намират приложение в медицинската практика и козметиката.
Благодарение на надеждното антимикробно действие етеричните масла се прилагали от векове за борба с инфекциите и епидемиите. Пример за това е английското градче Буклесбери. През ХVІІІ век жителите му се спасили от чумната епидемия защото градът бил център за производство на лавандула и въздухът бил наситен с неговия аромат. Известно е също, че средновековните френски парфюмери от центъра за производство на етерични масла в Грас боледували много рядко от чума, холера или туберкулоза.
През ХІХ век натуропатията, както в производството, така и в медицината е изместена от химическите производства. Появяват се синтетични двойници на различни природни материали, включително и на етеричните масла. Но техният състав е толкова сложен, че химическото възпроизвеждане на всичките им компоненти ( над 500 ) практически е невъзможно. Произведените синтетични двойници само наподобяват истинските етерични масла.
Терминът “ароматотерапия” (дословно – лечение с аромати) е въведен за първи път от френският химик – доктор Рене Гатефос през 1928 година. Гатефос се е занимавал с изследвания на етерични масла за козметични продукти. Но наблюденията му доказали впечатляващите антисептични и лечебни свойства на маслата. През първата световна война той лекувал пациенти във военните болници и получил поразителни резултати при лечение на рани използвайки масло от лайка, тамян и лимон.
През 30-те години на нашето столетие всички прогресивни клиники в Европа започват да прилагат етерични масла при възстановяване на болни след травми, операции или остри патологични процеси. Появяват се многобройни публикации, книги и изследвания свързани с използването на етеричните масла за десетки, болести, между които такива сериозни заболявания като туберкулоза, диабет, рак и др.
В края на 60-те години научните обосновки за лечебния ефект на етеричните масла придобиват по точен релеф тъй като към базовите теории на Хипократ, Гален, Авицена, Хофман, Гатефос, Валне се добавят нови. Например теорията на Букбаер за механизма на белтъчния пренос на ароматите и идеите на руския академик В. Николаевски за приложението на етеричните масла в пулмологията и вредните производства.
В днешно време ароматотерапията преживява истински бум в Европа и Америка. Съвременните учени доказаха, че етеричните масла се отнасят към категорията на ниско токсичните и безопасни вещества с изразен лечебен ефект. Днес дори застрахователните медицински компании започнаха да включват ароматотерапията в списъка на предоставяните услуги. Това е свързано с желанието на хората да избягат от използването на многочислените химически препарати с безброй вредни странични ефекти, които заливат пазара.

 

 

 Valentine heart lock  Valentine heart lock  Valentine heart lock  Valentine heart lock  

 

 

Най-скъпият парфюм в света……….

Posted in Лични. on 16.02.2009 by Janusha

Както е известно, хората оценяват себеподобните си, не само по външния вид, но и по мириса, като в много случаи второто е по-определящо, отколкото модните хитринки, до които прибягват представителите на двата пола, които привличата вниманието един на друг.

Кой от изобретените от човека изкуствени аромати е най-скъп и изискан? Колко струва съвременно произведение на парюмерийното изкуство? Всеки милионер с лекота ще ви отговори на този въпрос. Разбира се, това е Parfum V1, създаден от легендарния английски парфюмерист Артър Бернхъм за Модна къща Gianni Vive Sulman.

Този аромат еднакво добре подхожда и на мъжете и на жените, като последният път, когато е пуснат на пазара е през 1998 г. в колечество от 173 бутилки.

В момента стойността на едно флаконче достига $ 85 000. Бернхъм изгубва 5 години, докато разработва съвършено уникално съчетание от аромати, което възраждало историята на парфюма, върнат още във времето на Древния Египет.

В основата на парфюма са заложени ароматите на роза и смола, които като се съединят създават невероятно съчетание, привличащ със силния си мирис.

Щастливи притежатели на флакончета с Parfum V1 са Майкъл Джексън, Майк Тайсън и Елизабет Тейлър.kingdomperfumes.com

Агресията

Posted in Лични. on 16.02.2009 by Janusha

АГРЕСИЯ

 

 

 

Що е агресия? Кои са факторите, които влияят върху нея? Колко вида агресия познаваме? Има ли разлика между агресия и насилие?

Съществуват много и различни дефинирания, които конкретизират и анализират проблема за агресията. Според Доц. д-р Лора Левтерова, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” агрисята е: „Всяка форма на поведение, вследствие на която е налице оскърбление, обида или нанесена вреда на друго лице, което не желае и не е демонстрирало подобно поведение” Á Класическото определение за агресия е :”Специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите с намерение да им се причини вреда, болка или и двете едновременно. Агресията се разглежда като деструктивно поведение. То може да бъде обида, присмех, ирония….дори убийство”ª. От тези две определения достигаме до извода, че агресията е поведение, което води до посегателство върху личността.

„Насилието е всяко действие, което наранява хора или поврежда имущество”.£ Но всъщност има ли разлика между агресия и насилие? Според мен между тези две понятия няма разлика. Защо? Агресията и насилието са взаимосвързани. Резултатът и от двете е явен – „оскверняване” на личността независимо от това дали формата й е физическа /побой/ или психическа /травма/. И двете започват неочаквано и водят до психически упадък на Аза. Друго общо между агресията и поведението е това, че и двете са един вид изливане на собствения гняв върху околните. Колко видове агресия познаваме? Агресията може да бъде пряка /физическа/ и непряка, вербална, насочена към себе си и към околните. Науката разглежда 3 основни типа теории за агресивността. Първият тип са инстинктните теории. Те разглеждат човека като агресивен по природа. Смятат, че агресията е вроден биологичен механизъм, който определя до голяма степен постъпките и цялостното поведение на индивида (според Фройд). Вторият тип е теорията за фрустрацията. Тя обяснява агресивността като следствие от несъответствието (разминаването) между субективно изградените нагласи (очаквания) у човека и реалности от обективната действителност, което води до невъзможността да се постигне силно желаната цел. Фрустрацията води до дезорганизиране на мисленето. Долър и Милър твърдят, че когато се появи състояние на отчуждение, детето реагира агресивно. Третият тип е теорията за научаване на агресивност. Според тази теория агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието и да се превърне в модел на поведение. Според Бандура децата, които са имали възможност да наблюдават агресивен възрастен като модел на поведение, проявяват агресивност, старайки се несъзнателно да повторят неговия вид агресия. Всички ние сме били свидетели на даден вид агресия. Например обидено от своите връстници дете може да реагира като набие по-малкото си братче /непряка агресия/, възникване на самообвинения, които довеждат до изграждането на комплекс за малоценост и опити за самоубийство /агресия насочена към самия себе си/ или пък агресия свързана с оскърбления или обиди /вербална агресия/. Кои са факторите, които влияят върху агресивното поведение? Не е минавал ден, в които да не чуем или да не прочетем в медиите за извършен акт на насилие. През последните години чувствително се увеличават агресивните прояви сред децата. Източници на проява на агресивност в поведението на децата са: семейната среда, взаимодействието със съучениците и реалните примери, предлагани от медиите.

Hello world!

Posted in Лични. on 16.02.2009 by Janusha

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!