Татуировки-история

Трудно е да се каже кога за пръв път човек е нанесъл рисунка на своята кожа.Но, се счита, че историята на татуировката е на повече от 60 000 г.

   Най-древните татуировки са намерени при разкопките на египетските пирамиди, върху мумии на възраст 4 000 г.

   Но татуировката се появява много по-рано,  при първобитно-общинния строй.Тя е служела не само като украшение, а и като племенен знак, род,тотем,и освен всичко е носела определна магическа сила.

   Причините  за нейното появяване също не са ясни. Според една теория-това е нормален процес от естествени наранявания на кожата, случайно получени от хората през Каменния век. Раните и одраскванията са се сливали в причудливи форми, отличаващи техния носител от съплеменниците му, като храбър воин и добър ловец. С времето първобитните общества са се разширили, обединявайки се в малки организирани общества, където вече специално поставени знаци имали специфично значение в пределите на дадената група.

   Различни видове татуиране са практикували всички народи от Европа, Азия, индианците от северна и южна Америка и разбира се жителите на Океания. 

   Именно индонезийските и полинезийските племена /при които татуирнето се предава от поколение на поколение/, са най-добрия пример в антропологичните доказателства за социалното значение на татуировката.

Лицето- винаги на показ. Именно затова лицевите украшения са на първо място. Маорите от Нова Зеландия носят на лицата си маскообразни татуировки нареяени „Моко“. Тези удивителни и хитроумни рисунки служат като постоянна бойна украса и са показател за доблестта и общественото положение на притежателят им. Според местния обичай ако на загиналия  в битка воин има маска „Моко“, той се удостоява с висша почит-неговата глава се отрязва и се запазва като реликва на племето. А труповете на нетатуираните воини са хвърляни на дивите животни. Образците „Моко“ са така индивидуални , че често бивали използвани като лияен подпис или отпечатък от палец. В началото на миналия век, продаващите на английски мисионери земя маори, подписвали договорите като изобразявали точно своите маски „Моко“.

Жените на древните японци татуирали на лицата си своето семейно положение, по татуировката можело да се определи омъжена ли е жената и колко деца има. Така и при други народи обичайните нарези и рисунки по телата на жените, символизирали тяхната издържливост и плодовитост. На някои места женското татуиране е доведено до крайност:на атола Нукуро, деца родени от нетатуирани жени са убивани при раждането.

Татуирането е свързано и с т.нар. „преходни“ обреди- посвещаването на юношите в мъже, или преселванвто в задгобния свят. Например: племето Даик на о-в Борнео, вярвали, че в местния рай „Ано-Кезио“ всичко придобивало нови качества: светлото ставало тъмно, сладкото-горчиво и т.н. Изобретателните и предвидливи даикци, са се татуирали предимно в тъмни оттенъци- видоизменящи се след смъртта им в светли и сияещи. Като това показвало благополучното преминаване на собственика им през тъмната пропаст между Земята и „Ано-Кезио“.

   Също така при различните народи на татуировките са придавани магически свойства: защита на децата от родителски гняв, при възрастните защита в бой и лов и при старците против болести.

   Магията на татуировката се използвала не само от „диваците“. През XVIII-XIX век британския моряк изобразявал на гърба си огромно разпятие,  с надеждата, че ще го предпази от телесни наказания, широко практикувани в английската флота. При арабите най-надежден  закрилящ талисман се смятала татуировка с цитат от Корана.   

При всички посочени примери, татуировката така или иначе показвала социалния статус на собственика и но в някои случаи тя е служела като наказание. В Япония, провинция Чукудзен през периода Едо /1603-1867 г./, на разбойниците за първо престъпление нанасяли хоризонтална линия през челото, за второ-дъгообразна, за трето- още една, като така се получава японския йероглоф       Ину- „куче“.  В древен Китай едно от петте класически наказания било татуировка на лицето.Също така белязвали роби и военнопленници, за да затруднят бягството и улеснят разпознаването им. При гърците и римляните е използвана със сущата цел.А испанските конкистадори пренесли тази практика в Мексико и Никарагуа.  

Вече през нашето столетие по време на Първата световна война, британците татуирали „D“ на дезертьорите. В Германия отбелязвали номера на затворниците в концлагерите, също практувано в лагерите на СССР.

Славяните за нанасянето на татуировките използвали глинени матрици или печати наречени „пинтадера“.Тези своеобразни преси с ромбо-меандрови изображения са били крайно неонходими в мнагическия ритуал на култа към плодородието.

С разпространението на християнството обичая на татуирането започнал да се изкоренява, като съществена част от езическите обреди.

Забраната била толкова сурова, че татуирането не се практикува в Европа чак до XVIII век. По ирония на съдбата, когато християнските мисисонери отправяйки се в далечните страни да покръстват „диваците“, а също и моряците се татуирали за спомен от пътешествията.

Капитан Джеймс Кук допринесъл най-много за развитито на татуировките в Европа. Връщайки се от плаване през 1769 г. той донесъл от Таити не само думата „tatoo“, но и довел „Великия Омаи“- изцяло татуиран полинезиец, който станал сензация- първата жива „tatoo“галерия. Много скоро нито един уважаващ себе си пътуващ цирк не минавал без участието на „знатен дивак“. В края на XIX век модата на аборигиените западнала. Вместо тях на представленията излизали американци и европейци. Например някоя си лейди Виола, която си татуирала портретите на шест американски президенти, Чарли Чаплин, и много др. знаменитости, предизвикаваща възторга на тълпата и през нашето столетие.Но трябжа да се отбележи, че макар и да обичали да гледат разкрасените циркаджии,европейците и американците не дръзвали да се татуират. Това било привилегия на моряци, затворници, летци и други подобни „профсъюзи“,изобразяващи татуировката като символ на вярност, братство,солидарност,и тардиции. Съвременната популярност на „tatoo“ на Запад се свързва именно с тях. Те също са отговорни за творческия застой в западното татуиране в края на XIX и началото на  XX век. Оскъдното въображение и съмнителните художестжни вкусове на желаещите довело до ограничаване в „tatoo“-репертоара на морска тематика, пошли сантиментални, банални афоризми. Тъжно но факта си е факт. Цивилизацията свела древното изкуство до кич. Отсъствието на достойна конкуренция лишило художниците от стимул в творчеството и от нови естетични разработки.

Именно тогава , през 1891 г. американеца О’Райли изобретил електрическа татуираща машина, заменяща всевъзможните самоделни инструменти и приспособления. Но даже и техническия прогрес не извадил изкуството от застоя му.През цялата първа половина на XX век, американците и европейците ходят със стандарния набор безлични и глупави картинки.

Благодарение на мощния тласък на младежката култура през 50 -60 те години, се появило ново  поколение татуировчици. Творческите им  амбиции и смелите експерименти издигат „tatoo“ до ранга на изкуство.Художниците широко заимствали традиционни образци от Далечния Изток, Полинезия, американските индианци, създавали преливащи се хибридни рисунки и нови стилове, школи и направлния.

Така започнал новия съвременен етап от хилядолетната „tatoo“ история.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: