4 парадокса на вкуса

4 парадокса на вкуса
4 парадокса на вкуса Ние често сме загрижени за своя слух или зрение, но почти не се замисляме за вкуса си. А той е не по-малко важен показател за нашето здраве

Хората с развит вкус получават от живота повече емоции, техният сензорен “багаж” е по-богат, а това влияе положително на тяхното настроение и по този начин – на цялостното им психично състояние. Те са с намален риск от депресия и други здравословни проблеми. Днес никой не се съмнява в това, че психичното здраве влияе на соматичното.
Така че да се развива вкусът и да се получават нови вкусови усещания не е “екстра”, а грижа за здравето.

Предлагаме ви няколко може би малко известни факта за вкусовите възприятия на човека:

1. Основната информация за храната се възприемаме не чрез органите на вкуса

Езикът е способен да определя само четири най-общи оттенъка на храната: солен, кисел, горчив и сладък. По-подробни сведения за това, което ядем, ние получаваме от други органи.

80% от възприемането на храната зависи от обонянието. Не толкова значителна, но все пак забележима е и ролята на зрението. Слухът също има принос за това: морковите, сочните стъбла на целината и чипсът изглеждат толкова хрупкави, че това определя похапването им като истинско удоволствие. С помощта на осезанието ние определяме не само от какво се състои храната, дали тя е твърда или мека, но и получаваме чувствена наслада от процеса на храненето.

Любопитно е, че най-новите изследвания доказват роля и на един съвсем външен фактор – цената. Оказва се, че по-високата цена на продукта също придава допълнителен, “скъп” вкус.

По същата логика яденето, приготвено от близък и обичан човек, ни е много по-вкусно, отколкото може би е в действителност.

2. Загубата на вкуса може да се поправи чрез някои продукти.

Например, ако сте забелязали, че все по-лошо разграничавате различните вкусове, може би страдате от недостиг на цинк – той влияе на работата на сетивните органи. Недостигът му се проявява най-често под формата на силна умора , чести простуди, влошена способност за концентриране и намаляване на половото влечение.

Този недостиг може да се възстанови най-лесно с помощта на червеното месо и като се намали алкохола. Цинк съдържат също черният дроб, скаридите, бобовите растения, ядките, тиквените семена, бананите, гроздето, портокалите, крушите, доматите, лукът и гъбите, но повече от всички други – стридите.

3. За да станеш истински любител на вкусната храна, не е задължително да се родиш такъв.

Правилният вкус може да се възпита. Той се поддава на развитие не по-лошо отколкото например слухът. Особено ако това стане в ранното детство. Не напразно французите, считани за законодатели на висшата гастрономия, редовно провеждат в страна си “Седмицата на вкуса”, като през тези дни 550 ресторанта предлагат меню на по-ниски цени – специално за студенти и ученици.

Също във Франция през последната седмица от ноември има празник на подправките, а в третата събота от всеки месец месеца французите имат традиция да обядват с кестени и гъби.

В Тайланд пък се провеждат дни на ананаса, в Китай – празник на портокалите, в Япония честват боба, ориза и гъбите. В Швейцария има празник на киселото зеле, в Чехия – на печената гъска и пушените наденички, в Мексико – на репичките и кактуса, а в Украйна – на сланината.

4. По вкусовите пристрастия може да се определи характера на човека.

Нещо повече – вкусът може да управлява нашето поведение.
Според някои психолози например най-надеждните хора са любителите на сирената. Те са алтруисти и доста отстъпчиви. Прилежните и търпеливите пък избират саламите, а хората, които предпочитат вкуса на суровите зеленчуци, предпочитат да заобикалят трудностите, отколкото да се изправят срещу тях.

Има схващания още че сокът от прясно зеле повишава решителността, тъй като придава допълнителна енергия.

Пикантната храна според някои традиционни схващания е показателна за страстните натури, а киселата – за озлобените.

Пак според някои психологически наблюдения, романтично настроените и хазартните натури предпочитат пушените и морските продукти, а любителите на зеленчуци са по-често искрени и чувствителни.

Независимо дали в това има голяма доза истина, очевидно е, че между вкуса на човека и неговия темперамент все пак съществува връзка.

Известно е също, че вкусът на храната създава у човек определена нагласа. Заради това традицията смята розовото сладко, корените от целината, шоколадът и други храни за афродизиаци, а други като цвеклото и млякото за способни да ни успокоят и да подобрят настроението ни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: